Образование

Образование в России - это реальность. История Емила Врежакова.

Compressed file

А пока на http://russia.study/ продолжается регистрация заявок на бесплатное обучение в России для новых студентов, мы предлагаем вам несколько историй о людях, уже закончивших свое обучение и успешно применяющих полученные знания в Болгарии. История первая: Эмил Врежаков из Велико Търново.

В тази статия ще ви запознаем с Емил от Велико Търново. През 2015г. той избира да замине за Русия, където да проведе стаж, по програмата Russia.study, в красивия руски град на река Волга – Казан.  Град, който в продължение на няколко века е  център на основаната от хан Котраг Волжка България. Българското ханство на река Волга съществува и се развива от VII до XIII век, когато е завладяно и присъединено към Златната орда. Днес Казан е един от най-красивите руски градове, който в същото време е търговски и  икономически център и средище на татарската култура.

Разкажи ни накратко за себе си.

– Казвам се Емил Врежаков, от Велико Търново. Завърших „История” (бакалавър) и „История на дипломацията” (магистър) във Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий”. Предстои да защитя докторска дисертация в същия университет. Работя като уредник в отдел „Нова история” в Регионален исторически музей – В. Търново; доброволец към Младежки дом – В. Търново; член на НД „Русофили”. През 2015 г. проведох стаж в Казански Федерален Университет (гр. Казан, Русия), което ми помогна да разработя в пълнота дисертацията си. Университета е създаден 1804 г. от император Александър I с името „Имперски Казански университет”. В него са учили писателите Сергей Тимофеевич Аксаков, Лев Николаевич Толстой, поета Велимир Хлебников.

Какво те накара да избереш да проведеш стажа си в Русия?

– Отдавна исках да посетя Русия за да опозная отблизо руската култура. Освен стажа в Русия съм провел практики в Румъния и Гърция в периода на докторантурата ми, посещавах и др. европейски страни. Несъмнено руската образователна система е на изключително високо световно ниво.

Как разбра за програмата?

– За програмата научих от Руския център в Търново.

Какво беше първото ти впечатление от града, университета и хората?

– Тръгнах от България облечен с тениска и яке, а в Казан валеше лек сняг. На летището ме посрещна човек, изпратен от университета. Закара ме в хотел в центъра, където останах първата нощ, а на другия ден се настаних в общежитие. Града е много чист. Всичко е ново. По-късно разбрах, че цялата инфраструктура е обновена. Пътищата са отлични. Строят се много нови сгради и съоръжения. Хората са любезни и отзивчиви, особено когато разберат, че съм българин.

Какви трудности срещна (свързани с образованието, транспорта, езикова бариера, хората)?

-Не съм усетил трудности, дори един от сътрудниците в администрацията на университета ме придружи за да ми помогне да си извадя карти за градския транспорт и библиотеката, карта към местен мобилен оператор, интернет и пр. Хората са отзивчиви.

Къде, как и с колко човека живя?

– Живях в общежитията в „Студентското село”. Блоковете са ново строителство, а към тях освен столове за хранене и магазини има поща, банка и самостоятелна поликлиника за удобство на студентите. Към всяка стая има кухня и баня с вана. Настаниха ме с двама корейци и един китаец, които са много колоритни личности. Много се забавлявах с тях. Корейците готвеха всевъзможни корейски ястия почти всяка вечер. Хапвахме заедно с тях и китаеца, а понякога идваха още корейци. Учиха ме да се храня с пръчки, а аз тях – с вилица. Така и не се научихме. Сприятелихме се, а когато си тръгвах китаеца каза, че съм му като брат.

Какво ти направи най-силно впечатление?

– Впечатлих се колко много средства се отделят в цяла Русия за култура и за реставрация на културни паметници, дворци и старини. Във всички музеи са въведени най-модерни интерактивни и мултимедийни технологии, които правят историята жива, интересна и разбираема. Над Казан често прелитаха хеликоптери, което е рядкост в България. Мислех си, че облитат нови машини от Казанския вертолетен завод. Казаха ми, че в гр. Казан работят над 900 промишлени предприятия, това също ме впечатли.

Среща ли се с други българи?

– имаше още един българин. Сприятелих се с много руснаци. В Казан учат чужденци от цял свят. Запознах се с хора от Турция, Франция, Босна и с трима професори от Куба, които бяха в Казан по програма за обмен на преподаватели. Кубинците бяха изключително ведри, забавни и усмихнати, истински приятели на Русия и България.

Къде най-често ходеше, когато имаше свободно време?

-Рядко посещавах едно и също място. Исках да обиколя възможно най-много забележителности. Като служител в музей, макар в България, а не в Русия, ме допускаха безплатно до обектите. Посетих много църкви. Впечатлиха ме високите 25 метра стенописи на църквата „Петър и Павел”, строена по времето, когато Петър Велики посетил града. Разхождах се в Казанската крепост на брега на р. Волга. В нея се намира Музея за историята на държавността на Татарстан, в който се пазят копия на сабята и пръстена на хан Кубрат, тъй като историята на Република Татарстан е преплетена с българската и голяма част от населението са потомци на древните българи. В крепостта се намира катедралата Благовещенский събор – изключителен паметник на руската архитектура от XVI в. Има експозиция, посветена на Втората световна война и Музей за естествена история в който се пазят останки от динозаври и праисторически животни. Пътувах до остров Свияжск, където през 1551 г. Иван Грозни построява крепост, от която атакува и побеждава татарите. Посетих манастира в Раифа, основан през XVII в. Днес монасите там записват CD-та с православни песнопения в една от църквите, благодарение на невероятната акустика в нея.

Пътувах до Москва за да търся литература в Руската държавна библиотека, но успях да посетя летния дворец на цар Алексей Михайлович Романов (известен като Коломенский дворец, построен изцяло от дърво, без нито един пирон); църквата „Христос Спасител” – най-високата православна църква в света; двореца на Екатерина II в Царицино село; Изложбеният център; Кремъл; Червеният площад и други забележителности. Когато погледнеш града от високо виждаш многобройните златни куполи на църквите. И в Москва течеше активна реставраторска дейност на стари сгради, храмове и паметници на културата. По брега на Москва река се реставрираше цял квартал от XIX век. Също така стадионите се обновяваха и подготвяха за Световното първенство по футбол през 2018 г.

Пътувах и в Санкт Петербург, където посетих Ермитажа; двореца на Петър Велики – „Петерхоф” със златните шадравани; Петропавловската крепост на брега на р. Нева, в която е бил руският монетен двор; Екатеринският дворец – в който се намира прочутата кехлибарена стая, а останалите стаи са облицовани със златни орнаменти. В Петербург имах достатъчно свободно време и се разхождах много из града, където всяко кътче е жива история. Разгледах невероятните мозайки в храма „Възкресение христово”, известен още като „Спас на крови”, посетих и други храмове и музеи.

Автор Мирела Илиева.