Конференция, посветена на 140-та годишнина от Руско-турската война от 1877 - 1878 г., се състоя в Българската академия на науките

Международната научна конференция "Руско-турската Освободителна война от 1877 - 1878 г. и възстановяването на българската държавност. Балканите и Русия: 140 години по-късно. Историческо значение, геополитически последствия и актуални измерения" се проведе в Българската академия на науките.

Compressed file

В конференцията взеха участие държавни, политически, културни и обществени дейци, депутати, дипломати, представители на Православната църква, видни учени, изследователи, анализатори, специалисти от България, Русия и други страни от Балканския полуостров, Европа и света.

В началото на конференцията прозвучаха официални приветствия и пожелания за успешна работа към участниците: в това число от Посланика на Русия Анатолий Макаров, което прочете Съветникът в посолството на Русия Валентин Гусев, и от ръководителя на Россътрудничество Елеонора Митрофанова, което бе прочетено от ръководителя на представителството на Россътрудничество в България Павел Журавльов.

- Да не изоставяш другаря си в беда, да помагаш на ближния си - именно тези свои качества руските войници и офицери в пълна степен

проявяват в България преди почти век и половина. Затова днес в Русия са особено признателни на българския народ за ревностното отношение към нашата обща история, - се казва в приветствения адрес от Елеонора Митрофанова.

Конференцията се състоеше от четири модула: "Историческата роля и геополитическите последствия на Руско-турската Освободителна война от 1877 - 1878 г.", "Отношенията между България и Русия след Освободителната война. Актуално състояние и перспективи на българо-руските отношения", "Балканите и Русия: 140 години по-късно. Политически и икономически измерения", "Балканите, Русия и евразийското пространство. Развитието на културния диалог"

Compressed file
Compressed file
Compressed file

Организатори на конференцията бяха фондация "Славяни", Националната асоциация за международни отношения, Федерацията за дружба с народите на Русия и ОНД, Българското дипломатическо дружество. Съорганизатори бяха Българската академия на науките, Университетът за национално и световно стопанство, дискусионният клуб "Политика 21", списание "Международни отношения". От руска страна съорганизатори бяха представителството на Россътрудничество в България, общественото обединение "Руска организация за международно сътрудничество", Институтът по славянознание към Руската академия на науките, Институт "Европа" към РАН, Дипломатическата академия при МВР на Русия, НАНО ВО "Институт за световните цивилизации", списание "Международная жизнь".