Подводницата С-12: героичен край на славния й път

Compressed file

Капсула със земя от дъното на морето от мястото, където загива подводницата С-12 по време на Великата Отечествена война, бе доставена и връчена на Светлана Константиновна Светлова-Туриаре - племенница на героя-подводничар Георгий Константинович Светлов. Днес тя живее в България. Разказва председателят на Съюза на рускоезичните писатели на България Наталия Ерменкова.

В Руския културно-информационен център се проведе знаменателно събитие: финалната фаза на мисията «Кораби на Великата Победа. Безсмъртен дивизион» (реализира се с подкрепата на фондацията за Президентски грантове) по издирване останките на загиналата във Финския залив съветска подводница С-12. Това е така наречената подводна лодка «Сталинец». Субмарината безследно изчезва по време на Великата Отечествена война, но преди да изчезне успява да направи най-дългия поход в историята на войната. С намирането на останките на подводницата издирвачите от руския «Разузнавателно-водолазен екип» поставиха символична точка в трагичната за подводните сили на Балтийския флот кампания през 1943 година.

Подводницата «С-12», за която се смяташе, че е загинала в акваторията на остров Голям Тютерс, бе намерена и идентифицирана недалеч от естонския остров Найсаар. Издирваческият екип под ръководството на Константин Богданов откри и идентифицира съветската подводница «С-12», която е била разкъсана от взрив на две части и се е намирала на дълбочина 87 метра. Тази трагична история има щастлив завършек: капсула (гилза) със земя от дъното на морето от мястото, на което е загинала подводната лодка, бе доставена и връчена на племенницата на героя-подводничар Георгий Константинович Светлов – Светлана Константиновна Светлова-Туриаре, активен член на Съюза на рускоезичните писатели на България.  

За да се случи всичко това, своите сили и душа са вложили много хора: на първо място, разбира се, самите издирвачи – истински руски герои, които в изключително тежки и опасни условия изпълниха своята свята мисия. Екипът на проекта оглави Н.Д.Ковальов – депутат от Държавната Дума на РФ, армейски генерал. Ръководител на експедицията «Поклон на корабите на Великата Победа» бе Константин Богданов. В групата влизаха игумен Инокентий от Даниловския манастир, смели водолази, едно момиче фотограф, имаше даже трима участника от Финландия!

От Москва успя да ни открие в България представителката на групата Л.И. Ложкина – през Съюза на рускоезичните писатели на България, чийто член е С.К.Светлова-Туриаре. А благодарение отзивчивостта и непосредствената помощ на Алексей Василиевич Новосьолов, съветник по въпросите на културата към Посолството на РФ в България, капсулата бе доставена в София.

В библиотеката на РКИЦ, в тържествена обстановка, безценната пратка бе предадена на наследницата на славната династия на Светлови – на Светлана Константиновна. Много думи през сълзи бяха произнесени по адрес на загиналите герои, по повод тяхната свещена памет, и думи на радост по повод на това, че ръководството на нашата страна не жали сили за съхранение на нашата историческа памет.