Росархив и Президентската библиотека представят комплекс дигитализирани документи за Втората световна война

Compressed file

Федералната архивна агенция (Росархив) и Президентската библиотека „Б.Н. Елцин“ представят комплекс дигитализирани архивни документи, кино- и фотоматериали «Втората световна война в архивни документи»

В годината на 75-та годишнина от Победата във Великата отечествена война на портала на Президентската библиотека „Б.Н. Елцин“ към Президентската администрация на Руската федерация е открит уникален информационен ресурс, представляващ първата част на комплекса от дигитализирани архивни документи, кино- и фотоматериали «Втората световна война в архивни документи» (https://www.prlib.ru/collections/ww2-in-archival-documents)

Организатори на проекта, в съответствие със Списъка поръчения по реализация Посланията на Президента на Русия към Федералното събрание от 15 януари 2020 година, са Росархив, Президентската администрация на Руската федерация и Президентската библиотека „Б.Н. Елцин“.

Росархив с участието на архивните служби на МВнР на Русия, Министерството на отбраната на Русия, ФСБ (Федералната служба за безопасност) на Русия, СВР (Службата за външно разузнаване) на Русия организира (на базата на руски, трофейни и чуждестранни архивни фондове) дигитализацията на документи, отразяващи предисторията на Втората световна война, протичането й и резултатите. Материалите ще бъдат в продължение на няколко години публикувани на портала на Президентската библиотека. 

Първата част на комплекса е посветена на предисторията на Втората световна война и обхваща периода от януари 1933 г. до 31 август 1939 г. В нея са включени над 1700 архивни документа, фотографии, фрагменти от кинохрониката; почти половината от тях се публикуват за първи път. Ресурсът е организиран на хронологичен принцип, документите са групирани по години (от 1933 до 1939-а). 

Президентската библиотека, с подкрепата на ФГУП «ГлавНИВЦ» (Федерално държавно унитарно предприятие «Главен научно-изследователски изчислителен център») към Президентската администрация на Руската федерация, е наплавила модернизация на програмно-апаратния комплекс, организиран е свободен достъп до ресурсите на проекта за потребители от целия свят. Всички дигитализирани документи са снабдени с архивно описание на руски и английски език - https://www.prlib.ru/collections/ww2-in-archival-documents.

Материалите на проекта отразяват поетапния отказ на Германия от условията на Версайския договор, ускорената милитаризация на Третия райх и преходът му към политиката на неприкрита агресия. Документите освен това разкриват политиката на «умиротворение» на Германия от западните държави от момента, когато нацистите идват на власт до нападението на Полша от Германия. Благодарение на въвеждането в широк научно-обществен оборот на архивните материали нова светлина получават дискутираните и търсени днес както в академичната наука, така и в историческата публицистика теми: опитите за изграждане на система за колективна безопасност в Европа, аншлусът на Австрия, «Мюнхенският сговор» и предателството от западните държави на Чехословакия, разчленяването и ликвидацията на чехословашката държава, отношенията между хитлеристка Германия и Полша, неуспехът на Московските преговори на представителите на СССР, Англия и Франция за съвместно противодействие на германската агресия, сключването на съветско-германския пакт за ненападение (самият договор за ненападение между СССР и Германия също се публикува).

Посетителите на ресурса ще могат, в частност, да се запознаят със следните малко известни документални свидетелства, отразяващи позицията на Съветския съюз и другите държави в периода на «приплъзване към войната».

В програмната реч на Хитлер на съвещание с ръководителите на райхсвера на 3 февруари 1933 г. (публикува се агентурен материал – превод на протоколен запис) са изложени нагласите на нацистите по «спасяването» на Германия и преобразуването на Европа под нейно ръководство. Още тогава, в самото начало на своето управление, Хитлер откровено споделя ключовите тезиси на своята вътре- и външнополитическа програма: отказ от демокрация и установяване на диктатура, «изкореняване на марксизма», «разширяване на германската територия», «експанзия на германския народ, целта на която ще бъде, вероятно, изтока» («Обаче германизацията на населението на завоюваната земя е невъзможна. Може да се германизира само територията. Трябва… безкомпромисно да бъдат изселени няколко милиона души»). 

Служебната записка на ръководителите на съветското военно разузнаване Я.К. Берзин и А.М. Никонов до началник щаба на РККА А.И. Егоров с приложение доклади за съотношението на военните сили на държавите от версайската и антиверсайската групировки и за значението на «данцигския коридор» (16 май 1933 г.) позволява да се оцени високото ниво на съветската стратегическа аналитика и прогнозиране. Отбелязана е решаващата важност за Германия на «довъоръжаването и военнизацията на населението», което ще позволи по-нататък да се пристъпи към «ревизия на Версайския договор»; констатира се двойствената позиция на Англия, която «се опитва да се покаже като държава, стояща по-високо от всякакви групировки и се стреми да получи ролята на арбитър»; обръща се внимание на проблема за «данцигския коридор», заради който може да избухне война в Европа (именно ситуацията около свободния град Данциг през 1939 г. води до фатално обостряне на германско-полските отношения).

Агентурният материал на съветското военно разузнаване «Тайните предложения  на Хитлер към английското правителство» (не по-късно от 4 юли 1933 г.) съобщава за задкулисните консултации на ръководството на Германия и Великобритания. Фюрерът предлага да «помогне на английското правителство в борбата му с болшевишката опасност», а в замяна изисква «освобождаване от оковите на Версайския договор». Хитлер заявява, че в случай на война срещу СССР в съюз с Британия, Германия ще може да изпрати корпус с численост два милиона души. Предложенията за дружба и съюз благосклонно са разглеждани от МВнР на Великобритания, водени са преговори и за англо-германско стопанско споразумение, с перспектива за «разделяне на руския пазар» след «промяна на политическото положение в Русия».

Аналитичната записка на 4-то Управление на щаба на РККА «Военни резултати на режима на Хитлер (към 1 януари 1934 г.)» (не по-късно от 22 февруари 1934 г.) съдържа подробен анализ на мероприятията на хитлеристите по «довъоръжаване» на Германия, по нейната ускорена милитаризация.

Писмото на съветския военен аташе в Полша Н.А. Семьонов от 13 декември 1934 г. съдържа любопитно приложение – запис от дневника на кореспондента на ТАСС за войнствените настроения сред полския генералитет – за тостовете, вдигани от висши офицери по време на приятелски срещи: за съюза на Полша с Германия и Япония; за това, полската дивизия да получи орден за превземането на Киев.

Статията на заместника на народния комисар по отбраната на СССР М.Н. Тухачевски «Военните планове на Хитлер» със собственоръчна корекция от Й.В. Сталин (29 март 1935 г.) представлява опит да се прогнозират направленията на германската експанзия в Европа: «Изток» или «Запад»? Интересно е това, че Сталин поправя Тухачевски, като отбелязва, че «антисъветското острие» на «империалистическите планове на Хитлер» са удобен параван за прикрити реваншистки планове на Запад (Белгия, Франция) и на юг (Познан, Чехословакия, аншлус)». 

Писмо на МВнР на Франция от 4 април 1935 г. за публикацията на парижкия седмичник «Екуте-муа» на секретния германско-полски договор от 25 февруари 1934 г., с приложение текста на договора позволява да се оцени един от най-спорните моменти в предвоенната история – активните контакти на ръководството на Полша и нацистка Германия. Представяният документ е известен също така  като «секретен протокол към пакта на Хитлер-Пилсудски». В него, в частност, се предвижда «полското правителство да се задължи да осигури свободно преминаване на германските войски в случай, че тези войски бъдат призвани да отговорят на провокация, произлизаща от Изток или Североизток» [т.е. в случай на въоръжен конфликт със Съветския съюз].

Аналитична записка на Разузнавателното управление на РККА «Икономическото значение на Югоизточна Европа и Прибалтика за германския империализъм» (не по-късно от 26 март 1936 г.) съдържа важни изводи относно основното направление на германската експанзия – това е европейският югоизток, установяването на  господство над който е способно съществено да укрепи стратегическите позиции на Германия.

Донесението на началника на Разузнавателното управление на РККА С.П. Урицки до народния комисар по отбраната на СССР К.Е. Ворошилов «За демонстрацията на румънските фашисти против републиканска Испания» (14 февруари 1937 г.) освещава епизода, показващ приликата в политико-идеологическата ориентация на полското и нацисткото ръководство: в посмъртното честване на загиналите румънски доброволци, сражавали се на страната на Франко, са взели участие райхсканцлерът на Германия А. Хитлер и министърът на външните работи на Полша Ю. Бек, които са «положили венци на ковчега на убитите офицери»;

Служебната записка на заместник-началника на РУ на РККА А.Г. Орлов до народния комисар по отбраната на СССР К.Е. Ворошилов с приложение сборник материали (24 януари 1939 г.) включва агентурни данни за някои важни събития в международната сфера в навечерието на Втората световна война. Това, в частност, е подготовката на визитата на Ю.Бек в Германия (в хода на която на Бек е казано, че «Полша има само една велика държава, към която тя може да се присъедини, – Германия»), преговорите на министъра на външните работи на Германия Й. Рибентроп с френския му колега, министъра на външните работи на Франция Ж. Бонне в Париж (Рибентроп заявява, че «най-добрата гаранция за Чехословакия са приятелските й отношения с Германия», а Франция «трябва да скъса своята връзка с Полша и Съветския съюз»). Показателни са сведенията за откровенията на новия полски посланик в Иран: «след няколко години Германия ще започне война против СССР; Полша доброволно или по принуда ще я подкрепи. В случай на подобен конфликт за Полша е по-изгодно да застане на германска страна». Посланикът имал намерение «цялата си дейност… да насочи към убеждаване на персийците и афганистанците, че е необходимо да активизират своята роля в бъдеща война против СССР». Приведени са освен това оценки на перспективите за разгром на СССР от германските военни представители във Варшава; съобщава се за ролята на Италия в проекта за създаване на Прикарпатска Украйна; анализира се германската интервенция в Испания по време на Гражданската война. 

 

Участници в проектаИсторико-документалният департамент на Министерството на външните работи на Русия, Управлението за регистрация и архивни фондове на Федералната служба за безопасност на Руската федерация, Архивната служба на Въоръжените сили на Руската федерация, Руският държавен архив по социално-политическа история, Руският държавен военен архив, Руският държавен архив за кинофотодокументи, Държавният архив на Руската федерация, Руският държавен архив по икономика, Архивът за външна политика на Руската империя, Архивът за външна политика на Руската федерация, Архивът на Президента на Руската федерация, Архивът на Службата за външно разузнаване на Руската федерация, Централният архив на Федералната служба за безопасност на Руската федерация, Централният архив на Министерството на отбраната на Руската федерация.