В България отбелязаха деня на славянската писменост и култура

Compressed file

В Деня на славянската писменост и култура и Деня на българската просвета ръководителят на представителството на Россотрудничество в Република България Олга Широкова положи цветя пред паметника на светите равноапостолни братя Кирил и Методий - просветителите, които са създали първата славянска азбука.

Пред Руския културно-информационен център в София бе открита  изложба на Московския държавен обединен историко-архитектурен и природно-ландшафтен музей-резерват (МГОМЗ) «Началото на руската писменост», на която са представени репродукции на древни книги и икони от фондовете на музея. Експозицията е посветена едновременно на два празника – Деня на славянската писменост и култура и предстоящия Ден на руския език.

Изложбата разказва за славянските извори на руската писменост и етапите на руската просвета, за началото на книжовността в древна Рус, за светите равноапостолни братя Кирил и Методий, които са дали азбука на славяните, превели са Светото писание, били са мисионери и са разнасяли словото Божие из славянските земи.

Напомняме, че изложбата се експонира в Руския културно-информационен център вече за втори път. На 6 юни 2018 година я представиха  Светлана Юриевна Князева, пазител на фонда «Редки ръкописни и старопечатни книги» и Елена Александровна Верховская, заместник-директор на МГОМЗ по образователна и просветителска работа.

В интервюто, което сътрудниците на музея дадоха на журналистите, бе отбелязано: «В тази изложба ние разказваме за етапите в развитието на просветата от ХVI до ХVIII век включително, показваме уникални книги, които са свързани с почитанието към светците, а освен това много учебници, които също са се разпространявали и в църковната среда. Ограмотяването в древността е било стъпаловидно, задължително са изучавали Псалтира, Часослова, Апостола, усвоявали са нравствените закони, записани в Евангелието, в църковните книги. Ние показваме освен това учебници, учебна литература вече със светски характер, които са били напечатани през ХVIII век.  Представен е и забележителният «Апостол», който е бил издаден с указ на цар Иван Грозни и е станал, в руслото на реформите в книгопечатането, на държавното изграждане на Русия, едно от най- важните му преобразования. Напечатан на 1 март 1564 година, той ознаменува официалното начало на книгопечатането на Русия. Първите славянски книги, първите книги на руска почва са били естествено учебни – това са Евангелието, Апостолът, съчиненията на отците на църквата и именно затова толкова добре са били познати на всички древноруски читатели, заветите на Климент Охридски, Йоан Екзарх Български, Константин Преславски».