В Плевен отбелязаха 143-та годишнина от освобождението на града от османско иго от руските войски

В деня на 143-ата годишнина от освобождението на българския Плевен от османско иго руският посланик в България Анатолий Макаров, генералният консул на Русия в Русе Андрей Громов, ръководителят на представителството на Россотрудничество Олга Широкова, представители на руската дипломатическа мисия взеха участие в тържествената церемония по полагане на венци и цветя пред вечния огън пред мавзолея параклис „Св. Георги Победоносец “, пред паметника на генерал Михаил Скобелев, пред бюстовете на руския император Александър II и генерал Едуард Тотлебен в двора на къщата музей„ Цар Освободител Александър II “.

Compressed file

На церемонията присъстваха и посланикът на Беларус в България Александър Лукашевич и кметът на община Плевен Георг Спартански.

Мероприятието се проведе при спазване на всички противоепидемични мерки.

В България са издигнати над 400 паметника на руски воини. Много улици, градове и села са кръстени в чест на руски общественици и пълководци, загинали или прославили се в руско-турската война от 1877-1878 г., когато България си възвръща свободата след пет века османско владичество.

Освобождението на България по време на руско-турската война 1877-1878 г.

Русия решава да защити България и да започне война с турците след като те брутално потушават Априлското въстание от 1876 г., а Константинополската конференция на великите сили, която предлага проект за мирно решение на Източния въпрос, приключва безрезултатно.

През април 1877 г. Русия обявява война на Турция. Руските войски успяват да форсират Дунава и да превземат прохода Шипка.

На 10 декември 1877 г. руснаците освобождават българския град Плевен. Предприети са 3 кръвопролитни щурма, след което руските войски преминават към продължителна блокада на града. Опитът за пробив на блокадата не води до успех и 50-хилядният гарнизон на Плевен капитулира.

Последва поражението на турските войски, прикриващи Константинопол (Истанбул). Загубите на руската армия в тази военна кампания според различни източници варират от 20 до 35 хиляди души.

 Санстефанският договор е подписан от руския посланик в Константинопол граф Николай Игнатиев (1831-1908) и неговия колега дипломат Александър Нелидов (1835-1910) от една страна и турския външен министър Савфет паша, както и от посланика в Германия Саадула бей - от друга. Този документ отчита максимално интересите на България. Страната се превръща в най-голямата държава на Балканите, с обща площ от над 170 хиляди кв. км.

Основният недостатък на този договор става факта, че той подлежи на одобрение от страна на Великобритания, Франция, Германия, Австро-Унгария и Италия. Представителите на тези сили считат, че България получава повече, отколкото заслужава, и границите на страната са орязани.

Независимо от това главното е направено - България, държава с население от 4,8 милиона души, получава статут на независима държава, а датата 3 март става Ден на освобождението на България от османско иго.